Път в тревите

Чихиро/феникса на Алексис/се доближи до демона и каза:
-Това писмо е за теб от моя ездач. В него той е описал всичко,което трябва да направиш за да излезнеш от това царство. В момента портите са затворени,но има канали през които можеш да минеш.

-Приятно пътуване-каза му Чихило.
Отново отлетя нагоре...към небето и облаците. Вятърът вееше огнените му пера и той отново се чувстваше Бог.Обичаше да се чувства така...

Огън се появи в небето. Беше времето на тържествата.
-Искам няколко феникса да летят ето там-заповядваше наляво и надясно кралят. Също така и няколко дракона,които да се скрият в облаците и да предизвикват огнен дъжд.
-Да господарю!-приемаше всичко един стар човек,който държеше свитък вече изписан наполовина.
Фениксите се появиха,а след тях и драконите. Всичко ставаше много бързо....
-----------------------------
Някъде там,наказан седеше и Алексис.Трябваше да остане в стаята си още няколко часа...каква скука.Може би не трябваше да бяга. Това беше грешка...толкова голяма,че може би никога не ще да я повтори.
-Чихиро,как е положението навън?-попита момчето своя феникс вече без капка щастие на лицето му.
Животното не отговори,а само леко се усмихна,за да развесели своя приятел. Но нищо не помагаше...Алексис щеше да пропусне подготовката за тържеството...това беше най-хубавата част за него от всичко останало.

-Пожар!-извика Ноа,когато видя огъня който вали като дъжд.
Всички се разсмяха. Толкова беше неопитен. Никога нямаше да заприлича като хората,от неговия род. За него всичко беше истина и вярваше и да му кажат,че снега е пърхут.
-Ноа,това е просто един ефект-каза му един от войниците.
Царят се разгневи....не беше това,което иска. Не искаше да подпалят косите на хората,които гледат,а просто вместо дъжд вода,да е дъжд огън.
-Добре,явно с вас няма да се разберем така..Значи,драконите просто изпаряват водата и на нейно място правят капчици огън. Толкова ли е трудно? Сега,искам войска от тридесет войника,които да покажат какво умеят на зрителите. Нека да има охрана на всички порти...очакваме важни гости.
-Хора,от царството на ангелите-оточни този със списъка докато записваше отново нещо.

-Като искаш нещо повече,направи си го сам-каза някой изотзаде му.
---------------------------------------
Царят се усмихваше....всичко вървеше точно по плана му.Сега трябваше само да дойде и храната.
-Свитъчарю,искам всички хора да бъдат проверени. Не искам тук да виждам Крондорчани.
Мъжът леко кимна и тръгна нанякъде. Времето течеше...трябваше да свършат колкото се може по-бързо,преди да засадят и храсти.

-Чудесно!-засмя се отново човекът. Може би някога,но те скоро ще бъдат заличени от света...само ти можеш да ги върнеш,а мисля че не си кой знае колко голяма надежда.
--------------------------------------------------
-Добре,приключихме-разпореди се царят и се обърна към човекът със свитъка. Занеси всичките записки и мои планове на войниците и останалите,които ти казах.

-Грешно предполагаш...трябва да таиш злоба към всичките тези пет царства. Те унищожиха демонския народ...те решиха,че не трябва да съществува. Но какви са те,че да избират?Да не би да са създателите на този или на другите светове? Сега искат да унищожат още един свят-Крондор. Не трябва да им го позволяваме...

-Ти май не разбираш. Имаш шанс да успееш да възродиш своето царство и своя народ. Не трябва да го пропиляваш. Крондор може да ти помогне,а те наистина имат силни войски.Аз мога да ти помогна...просто ти трябват Шен Гонк У и войските на света Крондор. Всичко останало ще отиде при теб от самосебе си.Можеш да бъдеш сигурен....

-Нямаш способности?...значи греша човека. Но това си ти...Ейн демонът с шапката. Мъжът,който ще спаси неговия народ. Явно останалите са били прави. Просто нямаш достатъчно кураж.Съжалявам,била е моя грешка. Ще трябва да намеря друг човек...наистина днес демоните не са това,което бяха някога. Мои приятели във всички приключения...имаха кураж,можеха да боравят с всякъкви оръжия. А ето,че сега са останали само някъкви странници,които никога няма да могат да се нарекът истински демони,народ или дори царство.

-Ти даже незнаеш кой съм,че да ми заповядваш. Нямаш такива права. Ти си нищожество и не заслужаваш да живееш. Жалко,че и аз бях такова и трябваше да умра,за да го разбера. И ти ще го разбереш,но ще е твърде късно. Сега напускам,а ти един ден ще осъзнаеш,каква жестока грешка си направил.Аз ще успея да намеря друг последовател,който да върне вашия някога могъщ народ отново в картите на световете...

-Много добре те разбирам...за мое голямо съжаление. Засега довиждане,дано да се промениш.
Съществото излезе от стаята...всичко си остана както беше. Ябълката,балкона,драконите,фениксите и всички приготовления.
Вече бяха посадени дървета,храсти и други.
-Дано да прихванат-беше казал озеленителят докато копаеше дълбоки дупки. Малко магия ще ни е доста полезна.
---------------------
-Масите наредени ли са?-попита царят като се озърташе наляво и надясно.
-Да милорд,готови са вече от няколко минути. Сега берем цветя,за да красим пътя с техните листа. Дано да намерим рози..
Нямаше отговор....царят отново мислеше. Мислеше си за това,което го очакваше утре. Хиляди гости щяха да пристигнат от различни краища на света,за да се порадват на това празненство. Ездачите на Феникси от много години се славеха със своя велик ум. Сега трябваше да докажат на света,че е така.

Но нямаше мрак...принца се беше погрижил за това. Все пак гостите не трябваше да се изгубват. Дори да имаше фениксите щяха да го заличат...сега имаше милиони оттях,които си тънаникаха песни със своите ездачи или ги развеселяваха.

-Алексис,разкарай се от прозореца. Ще паднеш.
-Дано!-отвърна момчето и се втренчи в едно малко момиче на около 3 години,което явно беше изгубило родителите си.
Но какво правеше там...защо не викаше.