Път в тревите

-Не-извика Алексис и скочи през прозореца,за да спаси горкото момиче.
Не биваше той да прави това...имаше твърде много животни с които да се нахрани. Не трябва да го прави с малки и невинни момичета.
Алекис дръпна момичето и се качи заедно с нея по стълбите. Тя плачеше....но за какво. Принца мина отново край библотеката и влезе в стаята си заедно с нея.

-Защо го правиш? Има много животни в горите,които можеш да изядеш или там каквото правите демоните. Вече дори мен започваш да ме плашиш,а това е доста рядко срещано.
Алексис погали момиченцето,въпреки че тя беше само с 5 години по-малка от него.
-Спокойно,знаеш ли къде са майка ти и баща ти?
-Те умряха! Уби ги едно стадо вълци...-отговори като продължаваше да хленчи момиченцето.
Принца викна няколко слуги,които да нахранят момиченцето.
-Ако толкова много знаеш за децата,ела и ми помогни-каза той.

-Ти не си такъв човек,за какъвто те мислих. Коренно различен си. Смятах те за дружелюбен,мил и състрадателен. А всъщност си злобен,хищен и мислиш само за себе си. Нищо хубаво в тебе няма. И ако смяташ,че ще я пусна при теб няма да стане. Ако трябва ще извикам всичките войски на баща ми,но тя остава и няма да бъде доскосната и с пръст. Разбери го,когато искам нещо го постигам. Моето не е точно инат,въпреки че характера ми е такъв.
Момиченцето се нахрани и се сгуши в един ъгъл.

ПП: Луси си е моя!

-О,все още не съм те определил за глупав. Изчакай няколко дни и и това ще стане.-каза Алексис и се усмихна. А и не съм ти казал нищо лошо,че да се държиш така. Просто ти казах,как изглеждаш отстрани. Ако искаш някога да имаш приятели просто покажи онази част от себе си,която ми показа вчера.

-Може аз да съм ти приятел. Но се опитай да се държиш добре. Ако го направиш тук всеки ще си говори с теб. Това е нещо,което хората почитат в това царство. Усмихвай се,весели се и промени изражението си на вечно цупещ се човек. Нито ни утива,нито нищо. Понякога дори си смешен. А за това,че си глупав не е вярно. Тук и това ще спрат да ти го викат. Ние сме дружелюбен народ,но ако някой не е дружелюбен към нас и ние не сме.
-------
Момиченцето заспа. Беше толкова изморена. И онова грозно изражение,което я гледаше и искаше да я изяде. Може би беше трол.

-Не обиждай моя народ. Някога може би са били такива,но не и сега. Ако не ти харесва просто се махни. Човек иска да стане приятел с теб,но ти просто го отблъскваш с точно такива думи. Може би просто веднъж трябва да замълчиш и да помислиш как би се чувствал ти,ако някой на теб ти го говореше. Погледни това горкичко момиче. То е съвсем само,премръзнало и гладно. И ти сега какво...може би ще ми кажеш,че искаш да я отървеш от мъките и,но не е така. Отново мислиш само и единствено за себе си. Искаш да я контролираш и после да я изядеш. Тогава човек може да те нарече не "глупав",а "злобар".Помисли малко и със сърцето си. Ами ако теб някой така иска да те изяде..не е никък приятно. Двама от приятелите ми бяха изядени от демон,но аз да не би да злобея против тях или да не би да съм изпратил хора направо да ликвидират този народ? Не,аз не се поддадох на чувствата. Опитай и ти и може би ще ти хареса.

-То ви и личи-каза Чихиро,току-що дошъл.
-Казах ти вече,че ние се променихме. Можеш и ти да се промениш. Може би не всички,както видя онзи войник и онзи дето те е изгонил от странноприемницата. Но останалите се стремим към по-добро и искаме да сме дружелюбни към останалите народи. Обаче съществата от Крондор се държат зле с нас и ние също с тях. Ако искаш ти продължавай да се държиш така и ние ще продължаваме. Просто сме такива...да,злобари сме понякога. И аз като бях малко по-малък бях такъв. Но срещнах едно момче,същото като мен и разбрах какво причинявам на хората. Аз те моля,което рядко се случва на един принц,да се промениш. Поне заради мен! Аз искам да съм твой приятел. Никога не бях виждал по-готин човек от теб онзи ден. Ти си приятна личност.-каза Алексис като продължаваше да гали по главата момиченцето.
-Луси,името ми е Луси-каза то и леко му се усмихна. Къде е братчето и сестричето ми?
Принцът вдигна рамене...значи и това момиченце имаше голямо семейство,колкото неговото. Алексис мислеше да и помогне и да я покани да живее с него в двореца. Баща му нямаше да има нищо против. Но явно сега щеше да покани още две деца....

-Аз ще те променя...просто първо да мина наказанията си и после-усмихна се за пръв път днес Алексис и прегърна момиченцето като го сложи в кревата му. Сега да го оставим да поспи. Трябва да намеря и останалите от семейството му. Ти ако искаш поспи под някое от новите дървета.

Сутрин....прохладна и слънчева.Дърветата вече цъфтяха,заради магията,която беше направил царя.Нямаше нито едно облаче на небето и навън всички бяха развълнувани.
Луси се събуди изненадана,че все още е жива. До нея лежаха братчето и сестричето и.Но...как и трите са оживели. Спомняше си само очите на демона и как си говореха с онова момче.
Алексис влезе в стаята и отвори набързо прозореца.
-Здрасти,намерихме роднините ти както и...труповете на родителите ви.
Луси се намръщи.Всичко и изглеждаше толкова нереално. До преди няколко часа живееше на улицата,а сега спеше в легло което е по-голямо и от къщата им.

-Да ти е приятно. Само да знае
ш,че те ще си ходят след около няколко часа,така че побързай.А и имаме нова готвачка благодарение на теб.Алексис стана от пода и се изтупа.Слугите дойдоха и дадоха храната...

-Ей слизай долу-крещеше някакъв войник отдолу.
Алексис седеше и се хилеше. Как можеше един човек да надхитри всички. Какво ли щеше да каже баща му...

-Обстрелват ни-изцепи се отново Ноа и се скри под едно дърво.
-А,ето го и царя-каза принцът на останалите. Сега ще ми стане интересно.
В далечината се виждаше едно разгневено същество и около него още няколко.
-Махни се оттам и престани да разваляш нещата!-разкрещяха се те и извадиха лъковете. Чакаме важни гости!