Път в тревите

Пред него се извиси точно такава-странноприемница наречена "Огнените птици".Може би най-извистната в цялата страна. Повечето от пътниците отсядаха в нея,за да си починат или просто за да видят една от забележителностите на това царство. Тя беше създадена преди около 2000 години от първия владетел на това царство и на този народ и техния пръв основател. Всички го почитаха и харесваха. За тях то бе най-великия.
-Елате в странноприемницата и ние ще задоволим всичките ви нужди-говореха две момчета и злобно се усмихваха.

-Съжаляваме,но ни плащат единствено за да рекламираме само тазиэстранноприемница.Не искаме да ви казваме,че малко по-нагоре има една мъничка и не толкова известна странноприемница. Не искат да ви казваме също,че там има свободни места и е много по-приветлива.

-Вие можете ли да четете! Пише,че не приемаме повече хора-изкрещя един мъж облечен в черно и носещ нещо подобно на очила.
Той мразеше хората....особено пък мразеше демоните. За него те бяха изчадия,които просто трябва да бъдат убити,заклани,пребити и т.н.

Алексис тичаше....тичаше. Омръзнало му бе постоянно да има телоохранители. Искаше да играе като нормалните деца,да тича. И сега какво-някъкво момченце си беше направило дърве меч и за малко щяха да го убият.
Трябваше му спокойствие.
-Здравей-каза миличко Алексис на непознатия скрит под едно дърво. Защо си тук?

-Да не се шегуваш.Трябва да остана поне няколко дни навън,за да разберът че вече не съм малък-усмихна се момчето. Е,дотогава трябва доста добре да се крия инак...
Алексис замълча.Чуваха се бързите стъпки на войниците. Явно бяха изнервени.

-Сърдитко-уплези се Алексис и се мушна между клоните.
Трябваше да изчака те да си отидат. Дано само да не го забележат.

- Не разговарям с хлапета - отговори отново демона, отново скри лицето си и почерня още повече, понеже се беше намръщил. Дърветата изпращяха под напора на тъмнината му и той изумтая, преди пак да затвори очи

-Ти да си виждал едно момче на около осем години да се размотава някъде наоколо-започна един от войниците.Да не би да си го изял?
Всички се разсмяха. Попринцип в царството на фениксите всички бяха равни,но имаше и такива войници които се мислят за нещо повече.

ПП:Сори че ме нямаше пет дни и не съм ти отговарял,ама ми взеха компа и ме пуснаха при баба ми.

-Изял е принца-каза оплашен един хлапак,който седеше зад тях явно без да знае,че това е шега.
-Млъквай Ноа!-разкрещя се "отворения" войник.Ей,демона това не е шега.Много бих желал да те убия и никой да не разбере,но сега ми кажи истината. Виждал ли си едно малко момче на около осем години?

След като си отидоха Алексис излезе от храстите.
-Благодаря ти страннико.Сега ще имам още няколко часа спокойствие. Та не ми отговори на въпроса...защо не си в някоя странноприемница,а седиш тука?

-Не е хубаво и да бягам от вкъщи,да ме гонят петдесет телоохранителя и толкова войници. Тази дума аз не приемам и точно заради нея избягах...Спокойно,ние тук приемаме всички раси дори вампирите и върколаците. Затова и сме се запазили толкова векове. Е,има и някои отрепки като този.
Алексис откри едно малко стъкълце.
-Знаеш ли,че прадядо ми е убил четиридесет войници с едно такова миниятурно нещо.

Момчето тупна на земята.
-Ако искаш мога да ти помогна да си намериш странноприемница. Сигурен съм,че никъде няма да откажат на един принц. А и дори мога да понасмотам онзи,който те е изготил.

-Не е препоръчително. Видя ги тези...те ще се върнат и то много повече.И ако те видят навън със сигурност ще те пребият. Е,зависи дали същия им е командир.Има едно място,където нито има хора,нито шум. Сигурно точно оттам са те изгонили,защото собственика му обича и приема само ездачи на феникси. Няма друго такова место и затова и така предполагам...