Бяло и черно

-О,аз не съм нито от ездачите на феникси,нито от царстото на ангелите. И след като дори аз не го усещам значи просто незнаете как да се забавлявате.
Луси се оплези.

-Е пък аз за какво съм виновна? Сега ще си ходя. Сигурно вече се притесняват за мен. Беше ми приятно...

Наближаваха портите....започна да се смръчава.
-Още колко време ни остава?-попита Луси вече много изморена.
-Не много...

Фениксите бяха в небето.
-О,ние ще си тръгнем и без твоя велик ум-озъби му се един от фениксите. Май незнаеш как да се отнасяш с един принц.
Четиримата се качиха на по един феникс и леко махнаха на летящия демон.

-Ти не познаваш баща ми...незнаеш какво причинява на народа си. Когато се запознаеш с него и си с него поне няколко месеца ще разбереш за какво ти говоря. Знам,че ти е трудно да проумееш как едно 8 годишно момче може да говори така за баща си.-каза Алексис.

-Различни сме,но и добронамерени. Може би не всички,както се обеди.Сега те оставям намира,все пак кой иска да си говори с "непринца".

-О,ще бъде и първия цар променил своя народ...ти сам видя,че това му е нужно.
Момчето се усмихна и хвана Трой.

ПП:Само да знаеш,че в момента целта ми е да сдърпам двете царства. Алексис инак е добро момченце,ама баща му го заплаши да направи това,което ще направи скоро....

-Сигурен ли си,че не съм принц? Мога да ти го докажа,ако искаш.

ПП:Егати защитата!Еми тогава няма защо да представям царството си за идиотско.

Тях вече ги нямаше...бяха се махнали. Може би скоро пак щяха да дойдат тук,но само времето щеше да покаже какво ще стане.

Фениксите отново предвещаваха идването на принца...и още някой. Може би някой силен и мъдър или просто странник от далечни земи.
-Познавам тези земи-каза мъжът. Някога и аз живеех тук...много отдавна.

-Колко пъти си идвал тук?-попита странника
-Това ще ми е третия мисля....Интересно е да си в друга страна.
Мъжът кимна...познаваше това чувство и то доста добре.
-Ами сестрите ти? Нали две оттях са станали лечителки тук? Можем да ги навестим.
-Мхм...не съм ги виждал откакто се скараха с татко. Както и останалите от рода ми...защо мислиш,че най-малкия ще стане цар?
Още едно кимане...така щеше да продължи разговора докато не се случеше нещо интересно. Винаги е било така.Просто той не обичаше да говори.

-Има едно доста хубава странноприемница ето там. -посочи Алексис. А и има мили хора,които ти предлагат цветя.Марк докато ще мълчиш?
-О,бъди спокоен няма да е твърде дълго....а ти къде каза,че се намира?
-Офф...май нищо не чуваш. Ето там вижда се ако се постараеш.

Марк се доближи до замъка,за да види може би за последен път принца.Неговата смърт щеше да настъпи скоро с настъпването и на войната. Щеше да умре при изстрелването на първата стрела...Жалко,че не се беше задържал повече в това царство...То му харесваше. Обичаше празниците и песните им...доколкото един "шен"може.