Бяло и черно

-Спокойно,не му казвай. Нека да се измъчва цял живот-предложи Марк и се ухили.
Харесваше му да дразни хората...

-Ти явно си фен на мрака...интересно хоби имаш.-подхили се Марк. Е,виждал съм и други хора да го правят. Сигурно е забавно,но родителите ми ме прокълнаха никога да не го правя и така и стана...и така ще си и остане.

-Аз използвам друг вид мрак...а инак светло същество в мрака...странно. Такъв човек смятах че не съществува освен може би един мой много стар приятел. Но дали има същество по-старо от мен?

-Трудно ще повярвам,че има по-стар от мен. Аз съм толкова стар,колкото него и дори по-стар. Живял съм в други светове преди да създадът този. Светлината и мрака са могъщи сили. Може би не си чистокръвен,но имаш сърце и чувство за хумор. И двете в едно тяло трудно се срещат,а и да видиш даже едното беше много голяма рядкост в света на троловете...

-Тава зчуви обидно...дано тук да намериш спокойствие-пожела му Марк.
Алексис само кимна с глава и отново се усмихна...

-Мерси,но ние ще си тръгваме. Имаме още малко работа по съседните места. А и този принц не го свърта на едно място...затова и ме наеха. Дано пак да се срещнем.
Алексис се оплези на Марк и го удари по рамото.
-Ето,виждаш ли за какво ти говоря. Ето заради това аз съм тук.

-Ще се върнем...знам всичко за този свят и той ме познава твърде добре,за да ми позволи да премина.
Марк долепи ухо до почвата и тропна няколко пъти по нея. Пред него се появи голям портал.
-Виждаш ли,все пак сме в световете с порталите. А аз знам къде да ги намеря и как да ги използвам. Петте портала за открити за мен и точно заради това и ще умра. Те ме искат...искам моята душа,защото аз мога да им помогна да продължат да се крият. Всичко е просто,ако се гледа от моята гледна точка.

-Затова сме ние старите...за да покажем на вас младите какво им предстои. Твоята компания ми беше много приятна...и имаш доста забележително бъдеще...ще видиш. Аз виждам такива неща и винаги познавам. Надявам се,да ти се случват само добри неща.
Те влезнаха през портала...останаха само следите им и дима от лулата на Север...

Освен току-що дошлият велор. Той смяташе да провери какво се случва тук....досегашното царство на ангелите и сега вече обитавано от велори. Смяташе,че и то е станало част от велорската страна въпреки,че никой не го приемаше така. Наричаха го "Вечната тъмнина".Едно подходящо за него име.Вълците-хора,които живееха тук искаха само спокойствие...което сега беше и желанието му.

-Спокойствие като останалите хора...нищо друго. Обещавам,ще си тръгна. Трябва ми време...не съм желан и това го знам.
Всички казваха едно и също...беше нежелан. Смятаха го за престъпник,заради кръвта,която течеше във вените му.Кръвта,която унищожи едно царство...кръвта на владетелят,който не трябваше да бъде такъв. Това беше грешката,която съсипа едно голямо и пълно с много велори царство...от могъщ разцвет,който беше направил прадядо му до прякора им-""Най-низшите".

-Благодаря ти за хубавата поема,обаче аз попринцип много,много не ги разбирам-изцепи се Калис и се намръщи.
Даже понякога ми мразеше....особено,когато трябваше да ги чете. Трудна му беше да свикне с тях...може би някой ден.

-Значи ставаме двама...-засмя се той и отново потъна в тъмнината.
Неговата любов...неговата майка. Обичаше я с цялото си сърце.

-А какво е станало с това царство...къде отиде?-любопитно попита Калис,като обикаляше наоколо и разглеждаше пустоща.