Червените очи на зората

-Знаеш,че това място е на нашия цар.Всичко,на което живеят вълци и велори е на нашия цар. Ти не си оттук и никога няма да станеш! Този който ще се маха си ти-изкрещя велора.
Той мразеше някой да прекъсва мислите му. Въпреки,че винаги се държеше дружелюбно с хората,това беше една много лесно засегаема зона. Хората трябваше да се научат,че един велор не обича да бъде прекъсван. По какъвто и да е начин.
И какво,че е спечелил една нищожна битка срещу група загубеняци. Е,трябваше да му го признае,успя въпреки че не очакваше. Може би беше по-силен отколкото си мислеше...

Велора се скри отново в тъмнината.Той знаеше своята съдба...Скоро брат му-царя щеше да умре и той трябваше да стане такъв. Тогава нямаше да може посотянно да се крие в мрака и трябваше да покаже своето лице. Всичко беше толкова нечесно. Не искаше...но трябваше. Инак трона щеше да го наследи...Мийчъл. Тази гад щеше да учисти всички вълци и велори и да остане само той единствен. Всичко щеше да се провали даже повече отколкото е в момента-ако е възможно. Затова той трябваше да стане цар и да възстанови красотата на това царство. Да възвърне неговия блясък. Някога бяха Шест Велики Царства. Но брат му..не спази обещанието което бе дадено преди много векове. Точно както направи Царството на Русалките. И затова сега..бяха в това критично състояние,за което никой не искаше да говори.

Велора изсъска.
-Първата работа,която ще свърша ако приема короната ще е да накажа този човек. Това е една от причините,защо ние пропадаме. Заради всичките тези наемни убийци...Трябваше да бъдат наказани или...почетени. Може би точно те ликвидираха злите хора.
Велора потъна отново в Тъмнината. Тяхното приятелство беше неразделно.

Велора се обърна като за последен път погледна тази местност. Трябваше да навести отново стария си познат и да го убие. Този път щеше да е лесно...беше се преродил като орел. Една стрела и щеше да бъде мъртъв...може би завинаги. Поне така се надяваше.

Орела...беше мъртъв отново. Отново кръв..отново битка. Велора обичаше битките. Това беше в кръвта му. Никога те бе губил битка,а и не искаше.

-Не пак! Толкова е скучно.-извика велорът и леко се намръщи.
Някой пак беше изсякъл повечето клони на дърветата и сега мрака беше много по-малък.
-Мразя хората! Мразя Елфите....-изкрещя още веднъж велорът и се намръщи.
Той не го мислеше сериозно. Просто му беше дошло твърде много тази седмица.

-Моля-изсъска велора. Но както виждаш другаде мрак няма,затова ще трябва да седя на едно място до вечерта. Затова или ти се отмести така че да можеш да убиеш този който искаш,или ме удари мен.

-Нямам време да псе занимавам с теб нито с някой от твоята "глутнвица".Не искам да си имам работа и с ясновидец. Така че моля те махни се! Това е моя територия. Всичко в това царство...някога ще стане мое.Може да си най-добрия стрелец,но трябва да знаеш че тези които убиват някога и те ще бъдат убити.

-След като за да се оправя с него трябва да видя бялата вълчица така да бъде-помисли си той и тръгна напред,като мина границата на мрака.
Стана в човешката си форма. Беше едно сладко момче на около 15,16 години.
-Ще я намеря...ще я намеря-тананикаше си като песничка то като се усмихваше.

ПП: Да знаеш защо винаги от Фотобукета като си сложа аватар не ми го дава?
Момчето вървеше в танцова стъпка. Не обичаше да бъде човек,но сега беше наложително. Никой не го беше виждал във формата му на вълк,а и не трябваше.

-Върни се при мен отново...върни се при мен отново-казваше някакъв глас в главата му.
Някога преди много години той беше избягал от своята майка...която също беше велор. Така брат му стана цар,а той заживя като нормалните хора.
В неговия род,когато някой трябва да стане цар винаги това съобщения му влиза в главата и така започва връзка между родителите му и него. Засега тя беше малка,но скоро той ще може да говори надълго и нашироко с тях. Тогава трябваше да се върне...отново в столицата...отново при "мъченията".

Слънцето вече огряваше всичките местности. Никъде нямаше мрак..Сега момчето можеше много лесно да бъде унищожено. Нито познаваше тези земи,нито нищо. Усещаше,че скоро Бялата вълчица ще си тръгне,но незнаеше кога. Може би или сега или малко по-късно.

Момчето стигна. Погледна иззад скалите и се усмихна. Видя там Север,Бялата вълчица и още няколко велора. Това явно беше глутницата. Изглеждаше страшна.
-И как смятате,че ще преминете границите?-намеси се велорът след като успя да намери отново мрак и се преобрази във вълк.