Парченце истина

Заглавие: Парченце истина Пон Дек 22, 2008 5:20 pm

Тъмнината обгърна стъпките им и спря тишината. Тишината винаги беше при тъмнината, защото бяха първи дружки.
- Изглежда пристигнахме вече - въздъхна човекът вълк, или вълкът човек...Или човекът елф...Не...Просто Север. Той най-сетне бе стъпил и на тази черна и пуста в момента земя.
- А сега какво? - попита го един от велорите помирисвайки странния черен въздух, черен като нощта.
- Как какво...Ще намеря работа...Работа, която да приляга на моята същност, пък макар и светло същество...Аз ще оживея тук!

- Тази земя е ничия...
- Тази земя е моя... - неговите очи светеха ярко като червените очи на зората, сякаш луд беше...А може би наистина лудостта го бе обзела?Не...Бе се махнал от злото, бе го оставил зад гърба си...И сега щеше да започне един нов прекрасен живот в битката и червенината на боя. Защото тук можеше да оцелее само ако се пребореше за своя единствен живот. Това...Бе правилото на пустощта. - Моя е...Защото аз ще намеря мястото си тук. За всеки има къс земя, който му принадлежи, защото там е неговият дом - поясни накрая Север след дълго мълчание и пристъпи отново в нощта

Ест, който иска да пише де