Бяло и черно

-Сега да изям някой или нещо....-каза Калис и отново се превърна във вълк. Сигурно има някъкви хубави и сочни хора тук.
Той погледна на двете страни,но не видя никой толкова сочен и хубав,колкото искаше. Искаше някой тъжен,който иска смърта,за да му я причини.

- Няма да намериш такъв...Иди върни се при Север, там ги има в изобилие - на облака горе си летеше пак онзи зеления с усмивка, заслушан в далечните възгласи от постановката

-Значи ще минем на здравословна храна-той извади една ябълка и отхапа едно малко парче от нея. Добре,че и аз си имам моите начини да черпя храна.
Калис изрече някъкви думи и ябълката се превърна в чаша с кръв.
-А,така е много по-добре.

Калис допи чашата си с кръв
-Аз така мога да правя поне още няколко месеца без да ми омръзна. В момента съм на разходка,затова и не ми се ловува. Да се надяваме,че като свърши празника ще има повече за ядене,ако ли не ще отида при Север.

-Нямам предвид това...имам предвид повече животни или хора за ядене. Инак аз не искам никакъв лукс или специално отношение. Дошъл съм тук,за да разгледам. А кой си ти?
Калис говореше на съвсем непознат човек....никога не го правеше. Как ли се случи всичко това.

-Интересни обичаи имате...бих казал.А къде ще ми препоръчаш да отида? Къде мога да видя нещо интересно или да чуя. Имам предвид в това царство.Гледах малка част от празнуването ви...послушах някои от стихотворенията,песните и речите ви...

-Ей...и вие сте можели да правите нещо интересно. Цял ден слушам само вашите песни и стихотворения.
Калис стана и тръгна към "веселата част".Искаше да разбере как се надпиват Ангелите. Щеше да му бъде страшно смешно...сигурно вече имаше лечители готови да ги оправят още при първата чашка.

-Бира...това ли пиете? Ха...след малко и аз ще се включа да видите вие как пие един велор.
Той се разсмя...неговите възможности бяха доста голями спрямо тези на ангелите.Все пак да изпиеш три бутилки за две минути...това е адски малко като се има на предвид количествата,които може да изпие Калис.

-Е тогава за какво пия? Освен ако питиетата не са безплатни,тогава вече си има причини. Сетих се откъде те познавам. Ти си първият демон станал рицар.Много говорят за теб по нашите земи. Казват,че всеки може да стане велик колкото теб и така нататък. Пишем легенди за твоите геройства....

-Достатъчно е това,че си станал рицар. Досега в историята никога не е имало демон,който се е качил на такова високо място. Странно е....инак за твоите геройства надяваме се някога да направиш нещо. А аз сега смятам да погледам и да се "понауча"от вас как се пие.

Калис се качи и седна на един стол като помоли за нещо по-силно.
-А пък аз не мога да пия толкова слабо питие.-засмян до ушите каза той.

-Да,благодаря.-каза той,докато се бореше с един от ангелите да му даде една от бутилките бира.
"Тея хора яко си пазят нещата"-помисли си Калис и удари събеседника си по главата.
Набързо изпи бутилката и като опитен пияница взе една от бутилките с уиски от жената,като и благодари и и подаде една златна монета.

- Ичи, ни, сан! - двадесетата бутилка и все такъв смях, когато оставиха и тези шишета. Щяха да продължат да се забавляват до идване на светлините, най-вероятно

Изморен от това Калис стана от масата и се приближи до Ейн:
-Странни хора сте. Но да си ви го призная издържате доста.
Леко замаян от количеството на алкохола той седна и отново каза някъкви думи на странния език.

-Искаш ли да дойдеш с мен-попита Калис-да дойдеш с мен при Царството на вълците. Ще ти хареса...само за малко да разгледаш и после отново ще се върнеш?. Разбира се,може би имаш други задължения,но всички ще ти се зарадват,а и ще видиш как може човек да живее страшно бедно и постоянно да го е страх дали някой няма да го убие...Само няколко дни,моля те! Никък не ми се тръгва сам,а пътя е дълъг и бих искал с някой да си приказвам...
Велорът го погледна много мило и тъжно. Мразеше да върви и да не си приказва с никой. Дори и с крава да си говореше пак щеше да е по-хубаво,отколкото без никой.