Път в тревите

-Виждаме,имаме си и още един като теб.-каза царят и седна на една пейка,като извади извади ябълката от стрелата си и започна да я яде.
--------------
Алексис стана и тръгна към прозореца.Хората със свитъците вече ги нямаше,войските идваха,а гостите щяха да дойдат след около един час.
Момчето скочи от прозореца и се хвана за един клон. Изведнъж изчезна и се появи до демона.
-Най-добре е вече да престанеш. Става обяд,а това значи че гостите ще дойдат след малко.

-Трудно ще стигнеш до тях. На хората им е позволено да са на 3 метра от минаващите "господари". За съжаление аз съм между тях.

-Дано,но те предупреждавам да не се доближаваш до него. Забраната е тъпа. Сега мисля да си почина. Днес ще е много труден ден.

Момчето не беше спало цяла нощ. Мислеше си за децата,които бях без родители. И за това,че освен тях искаше да промени и един демон,който е много по-стар и по-мъдър от него. Трудни задачи за едно 8 годишно момче,което си седи единствено в стаята или бяга от вкъщи.

-Негово величество принца и царя на Ангелите-обяви ги един доста добре наконтен човек.
Алексис се събуди. Какъв беше този шум.Виждаше как трима човека идват насам,към замъка. Успя да различи,че единия от тях е Ейн,а останалите сигурно бяха от царството на ангелите.

Принцът стана от леглото и отиде до прозореза...отново. Да,това беше царското семейство заедно с Ейн,който носеше бяла роба....странно до преди малко беше въглено черна.
Малките дечица още спяха...въобще не се бяха събуждали от вчера.
-Трябва да отида да посрещна нашите гости-иронично си каза на нисък глас той и започна да се преоблича.
Отново щеше да бъде с онази златиста роба,с която ходеше винаги когато има някъкво празненство или когато е сред хора. Все пак неговата сила беше,да контролира светлината и мрака. Баща му контролираше растенията...такъв си беше неговия род....странен.

Алексис слезе по огромнине стълби и взе коня си. Трябваше да достигне до портата преди баща си,инак щеше да му натяква това провинение цял живот.
Той стигна...изморен,целия в пот ,но стигна.
-Здравейте-набързо каза той и падна на земята.
Трябваше му въздух...толкова беше задушно. Усещаше многото гласова до главата си.

-Много сме горди,а?-помисли си той.
Алексис само се усмихна. Искаше му се да побегне...тъпи празненства. Винаги ги пропускаше...така или иначе накрая го гонеха,защото започваше веселието.
-И мен ще извините,но отивам да се утрепа!
Чувстваше гняв в сърцето си...трябваше някъде да го излее и върху нещо. Затова беше по-хубаво да се отдалечи и да счупи някой камък.
Времето се промени...стана облачно и заваля...,но не огън както трябваше,а дъжд,град и сняг едновременно. Така се случваше,когато принцът излезеше извън релси.
Алексис се обърна и тръгна отново към гората.

ПП: Супер няма що,оставихте ме с дъртите.

-Не,отидете при баща ми. Все пак и да ме има,и да ме няма все същото. Така или иначе ще пропусна най-веселата част.-отговори Алексис и се скри в гората.
Трябваше му спокойствие....но къде да го намери
----------------
Тържеството приключи с един хубав край. Принцът все още го нямаше,но се чуваше някъде там гласа му. Царят на Ангелите също си беше отишъл.

Ето го и него...той се появи. Върна се в стаята си и започна да брои нещо...явно беше доста интересно за него.Останалите спяха...отново. Толкова безинтересно беше по това време на годината. Трябваше му забавление. Как братята и сестрите му винаги успяваха...може би защото присъстваха на всички интересни събития. А и тяхната участ беше много по-приятна от неговата. Алекис имаше четири сестри и четири братя. Две от сестрите му бяха лечителки в Царството на ангелите и то едни от най-добрите. Другите две предричаха съдбите на хората. Останалите му четири братя все още не правеха нищо...просто си почиваха. И освен всичко това целия му род имаше и по някъква специална способност-владееха някоя природна стихия или нещо друго. И пустия му късмет на Алексис трябваше да му се падне най-глупавото...На кой му пука за тъмнината и светлината....не и на него.

-Нека да не спорим. Просто ти си бил в друго време с други хора. Разбери,ние сме се променили. Засега сбогом!
Алексис наблюдаваше излизането му. Сега всичко щеше да се промени...нещата щяха да бъдат много по-различни. Поне досега имаше какво да прави...

-Може би не и за теб.-промърмори момчето.
Всички бяха будни...беше време за разходка.

Времето отново се промени. Валеше силен дъжд,но грееше и слънце.
-Май днешната разходка ще бъде отменена-тъжно каза Алексис и отново седна на леглото до останалите.Луси,как се казват роднините ти?
Момиченцето отвори очи и с очарователна усмивка отговори:
-Момчето е Трой и е на 1 годинка,а момичето се казва Чаяки. Тя е на 5.За баща ни и майка ни няма да говорим...имаме си такъв обичаи. Умре ли някой никога не ги споменяваме,нито използваме имената им.